2 лъжици Оптимизъм и 1 лъжица Реализъм- най-добрата рецепта?
Има много книги, чието съдържание засяга с какво начинът на мислене ще подобри живота на хората. Вероятно много от теориите не могат да се докажат, но аз вярвам, че енергията, която излъчва всяко живо същество оказва уникарен ефект върху другите същества. Като бях по-малка, гледах филма „Водата“- как отношението на хората към нея в действителност променят качествата на водата.
Оптимизмът като начин на живот е напълно постижим, въпреки това трябва и поне малко реализъм, за да преценим реалните си възможности и да не останем твърде разочаровани от грозната страна на живота. В България е малко трудно да бъдеш оптимист, след като държавата не осигурява работа за младите, а обрича работещите на едва ли не доживотен труд за държавата, (имайки предвид постоянното увеличение на възрастта за пенсиониране), крайно ниските заплати, и липсата на развитие както в икономическо, така и в политическо отношение.
Въпреки това все си мисля, че може да има промяна, когато всеки един човек наистина се замисли над начина си на живот, когато премисли ценностите си, когато бъде по-малко егоист и се постави на мястото на другите.
Формулата, посочваща превъзходството на оптимизма, по-скоро ни спасява, защото връща надеждата, че промени има, вярата, че зависят от нас. Оптимизмът е начин на живот, който не може без реализма, представен чрез човечето, което ни дърпа за панталоните, когато искаме да полетим в облаците. Трябва равновесие, но аз съм за доминирането на положителното мислене, защото е цяла философия да можеш да цениш хората, които те заобикалят, да виждаш красивото в природата, да се радваш на всичко, което е „невидимо за очите“, но оставя дълбоки следи в душата ни. Защото животът е кратък и е хубаво да не забравяме за тези толкова смислени малки нещица, които го одухотворяват и го правят смислен.
Mila's Blog 